Промих последната си мигла -
махнах от ресниците Страха.
С Надежда заменен бе той и ето -
разчистен пътят ú към Радостта.
Прерязала железните окови,
препуска в светлината пак денят.
Като снега топи се горестта ми,
танцувала над светлата зора.
Макар сахáрно да е във Душата,
порой надежди-капки ме обля,
сетивност с свежест възроди я -
живителна за моята душа.