Снег длибок *Абуригения затрупа,
откъм село Цръвулунци - съде пушек,
тук таме заиек, кора на ябука рупа,
врабок току найде негде *плужек...
Люта греяна, *джанковица по къщята се лее,
мезе - трушийка с олийце полята.
Цръвуланци в мечти лелеят,
ягнища блеят у *поятa.
Картина романтична, красота,
дръвета заскрежени, полето белее,
а в душите Цръвулунски - пустота,
тунело дълог се оказà... нече слънце да огрее.
Житото поклънок под снего има!
Пролет иде... време за кòпан.
Че си ойде лютата зима!
... А от семе нема и помен.
Ного се проточи, времето студено,
сите запаси отидòа за ранà,
клъбо не се мота от празно вретено.
Народо, от кризу попарен кат oвошку ут слана.
Де е тънко, там че се скине,
големците ич ги не е *еня, у градо,
Абуригения че загине,
аку се не пущи от това оро...
Братя Абуригенци, мислете...
за това стихотворение,
дълга си исторически спомнете
и дайте тук продължение!!!
................
Речник:
*Малечок сечко - февруари
*Аборигения - България
*поята - кошари
*ич ги не еня - не ги интересува
*плужек - охлюв
*люта джанковица - силна ракия от джанки
© Татяна Всички права запазени
чи ко му остана ва Аборигену от
твоята Аборигения,
то си е българска полемика!