24.01.2014 г., 16:22 ч.

Малини 

  Поезия » Гражданска
3.9 / 12
1581 1 22
Някога, някога, толкова някога*
чак преди трийсет години,
с устрем младежки и вяра във идното
задружно беряхме малини.
Студентска бригада - дълг към Родината,
мил спомен от буйната младост,
китари и песни и лагерен огън,
любов и възторжена радост.
Защо ли си спомням, какво ме прихваща,
сега сме във някакво блато,
войската ни - жалка, хилава рота
върши мръсната работа в НАТО. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Куш Всички права запазени

Предложения
  • Наздраве с чаша бренди до камината. Не топли, инак имаме дърва. Нали и с тебе някога се имахме, но о...
  • Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
  • Да ходя по ръба е мой патент. На ляво – страст, на дясно – зла омраза. Във някакъв трънлив експериме...

Още произведения »