Малка нощна поезия
Не спиш, нали? Стоиш замислен в мрака.
С досада пушиш, седнал на широкото легло.
Прозорецът отворен е и птица вън проплаква.
И тебе ти се плаче, но не знаеш за какво…
Недей плачи! Ела при мен, аз знам да утешавам.
Не съм онази русата, с очи-метличина,
чието име всяка нощ в просъница бълнуваш.
За теб ще си остана вечно другата жена.
Не съм добра. Не съм наивна. В грях съм сътворена.
На Дявола се моля, от това не ме е страх.
Не съм гореща, нито страстна. В ярост вледенена, ...