Борбите в този ден и час
отново се родиха.
Със порив, гняв и бяс
светът с вопли те покриха.
Мечтите в удара последен
на часовника-живот,
се скриха в миша дупка
и гласът им стихна от немощ.
Тъй бързо покосени
от магьосниците зли,
загинаха безбройни феи,
но кръвта им все шурти
и тече, дорде роди се
във настаналата тъмнина,
бляскава река, която впи се
надълбоко в земните недра,
а оттам тържествено се появиха
нейните чеда,
които с бой разбиха
злите сили на нощта.
И със устрема си тъй суров
изгониха отново сатаната
във пъкления му покров.
© Светла Димитрова Всички права запазени