Ще се превърна тази нощ в прашинка, 

ще долетя с полъха на зимата при теб, 

ще се люлея на хамака в градината ти

и ще забравя, че навън и вътре в теб е лед.

Ще ти броя звезди и ще кръщаваме комети,
Ще изрисувам облаци с твоя лик.
Ще те докосвам много, докато не стане светло,
и ще проектирам вечност в този миг.

Ще ти разкажа приказка за мъничко момиче,

което се е влюбило в мъничко момче,

но обичта му е била затворена в сандъче 
и заедно с тях във времето не спряла да расте.

Поливала я е с надежди пред годините
и изведнъж е станало "сега", 

Една любов във формата на цвете

превърнала се е в леха.

Сандъчето ù утесняло страшно

и тя се разпростряла по света,
но с толкова мечти я е поливала,
че не стигнала и цялата Земя.

Затова я има вече  и в небето,
бляскави точки, планети, луни, 
всичко горе е онази обич на детето,
което сега с теб ще я брои.

Ти само ме прегръщай и ме слушай,
люлей се с мен в тъжната ми притча,

аз ще броя до безкрай звездичките
и ще ти подаря космическото си обичане.

Когато съмне ще се прибера в дъха ти, 

ще стана лъч от дневна светлина,

но дори когато не виждаш звездите
не забравяй за момичето и любовта му.