От спонсори на чувствата
не бих приела лептата,
такива, дето в шапката
пара за дажба (хлебната)
ми пускат, после – вятърът
издухал им шушоните,
а аз оставам, зъзнеща
крайъгълно на спомени.
На-чувства-продавачка съм,
с ръце кибритопалещи
и спонсори на чудеса
по-скоро са ми плашещи;
по-скоро бих извикала
хлапетата-гаврошовци
излишества кибритени
да мушна тайно в поша им,
да спонсорирам Коледа
в самотното им скитане,
следколедно да имат плам
все още от кибрита ми.
© Павлина Гатева Всички права запазени