25.03.2017 г., 9:12 ч.  

Малката русалка 

  Поезия » За деца
1167 1 4

Навътре в дълбините на морето,

роди се тритоновата дъщеря.

Нийла я кръстиха те

и всички я гледаха като писано яйце.

Измина година, а после и две

Нийла стана девойка с голямо сърце.

Добра и чаровна беше тя

и помагаше на всеки в беда.

Устните ѝ с цвят на роза

и вкус на мед,

жадуваше и най-закленият ерген.

Но най-пленяващ бе нейният глас,

с който омагьосваше всеки моряк.

На една скала стоеше тя

и пееше песни на нощта.

Всеки моряк влюбен бе в нея,

мечтаейки поне веднъж

да види неземната богиня.

Една нощ пред двореца на принц тя запя,

вдигайки всичко живо на крака.

Принцът чарове чу нейният глас

и влюби се лудо в този час.

Да види мистериозната девойка пожела,

но никой не знаеше коя е тя...

Дълго търси я без да спре,

в села и градове,

но никъде не откри и следа

истинска да е тя...

Напът да се откаже, обзет от страх,

че никога няма да намери девойката с мистериозния глас.

Прелестно създание той видя

и се заслуша в песента.

За миг очите им се срещнаха и времето спря

май това беше любовта...

Сватбена камбана прозвуча

и море и суша се събра.

Отново измина година,

а после и две Нийла роди прекрасно дете.

Мелади бе необикновено момиче,

истинско непослушно мъниче.

Може малко банално да прозвучи,

но те наистина заживeли щастливо завинаги.

© Дочка Георгиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Малки приказчици в рими за герои най-любими »

13 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??