Навътре в дълбините на морето,
роди се тритоновата дъщеря.
Нийла я кръстиха те
и всички я гледаха като писано яйце.
Измина година, а после и две
Нийла стана девойка с голямо сърце.
Добра и чаровна беше тя
и помагаше на всеки в беда.
Устните ѝ с цвят на роза
и вкус на мед,
жадуваше и най-закленият ерген.
Но най-пленяващ бе нейният глас,
с който омагьосваше всеки моряк.
На една скала стоеше тя
и пееше песни на нощта.
Всеки моряк влюбен бе в нея,
мечтаейки поне веднъж
да види неземната богиня.
Една нощ пред двореца на принц тя запя,
вдигайки всичко живо на крака.
Принцът чарове чу нейният глас
и влюби се лудо в този час.
Да види мистериозната девойка пожела,
но никой не знаеше коя е тя...
Дълго търси я без да спре,
в села и градове,
но никъде не откри и следа
истинска да е тя...
Напът да се откаже, обзет от страх,
че никога няма да намери девойката с мистериозния глас.
Прелестно създание той видя
и се заслуша в песента.
За миг очите им се срещнаха и времето спря
май това беше любовта...
Сватбена камбана прозвуча
и море и суша се събра.
Отново измина година,
а после и две Нийла роди прекрасно дете.
Мелади бе необикновено момиче,
истинско непослушно мъниче.
Може малко банално да прозвучи,
но те наистина заживeли щастливо завинаги.
© Дочка Георгиева Всички права запазени