Петър1 (Петър Димитров)
75 4683
11.04.2024 г., 22:25 ч.  

Диаманти и теменужки 

  Поезия » Свободен стих
357 1 6

Ние сме малки епохи:

диаманти и теменужки;

прозрачно-сини;

призрачно-красиви -

докато ни има.

Малко ще останат,

ще ги помнят,

ще ги има и след като вече ги няма.

Не се обърквайте

от несъвършенството на думите -

най-добре е да не им обръщате внимание,

освен ако не са ви запленили,

докато все още сте били млади.

И не забравяйте:

със главна буква да започнете живота си,

и точка да поставите,

когато свърши вашата епоха.

© Петър Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Петре, докато сме живи, вярваме в безсмъртието. След като умрем, сигурно ще сме принудени да повярваме и в смъртта. Но не преди това. Никога 😃
  • Браво, Мария! Чак сега видях. А тук авторът засяга една забравена тема: за мъжеството да замълчиш, когато нямаш какво да кажеш, и без да си разкинеш ризата да го напуснеш тоя живот. Без драма, и безкрайно и дълго сбогуване, моя красавице. И без Чандлър. 😉
  • И изпарява се богатството, когато слънцето изгрее – тъгата ми е летен дъжд 😃 Хубаво.
  • Мерси и найти-найт и лулабай! Оставете диамантите, но зрението ми се е премрежило нещо и прочетох заглавието: “Домати и теменужки” сега. 🤣 Иначе сте прави. 😊
  • - я, още един диамант! - изкудкудяла кокошката и клъвнала стъкълцето
  • С диамантите какви сарми стават .. Гледах наскоро как изваждат перлите от мидите и ... само, за да се окичим. И точки са започнали да крадат, ей, за едното тяхно многоточие.
Предложения
: ??:??