31.01.2005 г., 0:48 ч.
Малки полети в чаша Луна (2)
864
0
0
Нараняват ме всички изпуснати влакове.
Нашите.
(Те са стотина).
Зли спомени мият очички на дяволи,
с черни тунели, побягнали яростно, влизат във бракове.
В чашите с пълна луна
къс злàто промивам
с тонове, тонове сълзи.
Стонове вълчи ме зарибяват
прòмилно.
Вятърът брули твоите хълмове,
вихърът носи ни, ...
Нашите.
(Те са стотина).
Зли спомени мият очички на дяволи,
с черни тунели, побягнали яростно, влизат във бракове.
В чашите с пълна луна
къс злàто промивам
с тонове, тонове сълзи.
Стонове вълчи ме зарибяват
прòмилно.
Вятърът брули твоите хълмове,
вихърът носи ни, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Ангел Всички права запазени
Предложения
-
-
Аз дишам в рими, в стихове изливам това, което вдън душата пазя. Понякога е светло и красиво, поняко...
-
Защо най-близките си, боже мой, най-лошо ги раняваме при допир? Първан Стефанов Защо ли трябва да го...
-
Изморих се да бъда основа, изморих се да нося сама тази тежест. Да нямам опора. Да тежи, да боли, да...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
