26.10.2009 г., 2:52 ч.

Малко бягство 

  Поезия
527 0 2

Разкъсваш брачните окови

за малко бягство точно в три,

улегнал мъж, но с чувства нови,

лицемерен в свойте подвизи.

 

А тя с блажените си устни

ти носи глътка свобода,

която искаш пак да вкусиш,

сякаш си в пустиня без вода.

 

Край вас през пясъчен часовник

времето изтича в кратък миг

и отпраща ви невинни и виновни,

стаило в гърдите ви наедряващ вик.

 

Крещи отново тишината,

дори прозорците отвън кънтят,

когато се прибираш със колата

с хомот, умислен към дома.

 

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??