8.04.2009 г., 20:33 ч.

Малко е нужно 

  Поезия
939 0 24

 

 

Аз съм другата, чуждата, късната,

ти пък си моето дълго очакване.

Две планети от небето откъснати,

толкова болка побрали в сърцата си.

 

Толкова болка, без място за обич,

която да стопли със шепи земята.

И очи, сякаш прободени с ножове,

от които изтекла е вече водата.

 

А ни е нужна частичка от вяра,

всяка само в другата да се огледа.

Знам, била е от други изгаряна,

изтъняла днес в душите до бледо.

 

А ни са нужни само няколко думи,

като свещици запалени в църква.

Прошепнати тихичко и безшумни,

не казвани дълго в скрита молитва.

 

Малко е нужно, когато  е късно -

топлина в десет вплетени пръста,

нито цветя, нито пък пръстени,

само едничка искрица възкръснала.

 

 

 

 

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??