Не бях ли до теб, като имаше нужда?
Не бършех ли тихо твоите сълзи?
Не слушах ли, като говореше ми за чужди?
И не те ли обичах, ти ми кажи?
Не бях ли опора в твоите несгоди
и дом, който да те подслони?
Не бях ли смях, тъгата ти гонещ?
Не те ли обичах, ти ми кажи?
А пък ти не беше ли моята болка?
Не разкъса ли сърцето в тези гърди?
Ако поискаш, още ще търпя, но колко?
Малко ли те обичах, кажи?