Във малката стая самотна,
малко момиче седи.
Тя тихичко плаче
от болка гореща,
че някои сърцето разби.
То се пукна и счупи
на малки парчета
и изгуби се в свидни мечти.
Вече няма да има
в животът й кратък,
сладък миг да тлей и гори,
тъй както няма и няма да има
без любов сърце да тупти.
Но в душата й крехка
надежда е скрита
за две думи пълни с любов.
Че някога, някой ще каже:
"Обичам те!" силно кат зов.
И изведнъж като феникс,
поправил във пепел крила,
любовта ще разцъфне
по-жива от младостта.
И с тез думи в душата,
момичето малко с ръка,
изтрива една малка и тъжна сълза.
Тя заспива сама с тази надежда,
че обича я някой, някъде там!