Малко пламъче

11.02.2010 г., 18:10 ч.

Поезия » Любовна

790 0 1

Малко пламъче догаря,

в самотна тишина,

без въздух то угасва

в мрачната тъма…

Нима му бяха нужни,

клетви и заблуди,

нима му бяха нужни,

фосфорни цветя…

Пламъчето малко

имаше мечта,

да огрее в сърцето,

да бъде истинска мечта…

Но угасва в тишината,

тъжно и само,

защото не намери

в теб душата,

нито любовта…

Сърцето ти студено,

не дoпусна никой там,

и пламъчето умори се,

да се бори със студа…

Малко пламъче догаря,

в самотна тишина

и с опита си то до края

разказа, за твоята

изгубена душа…

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

2010-02-15T18:43:41+02:00

Жулиета, поздрави! Виждам, че и теб не те е страх от огъня! Винаги съм се питал защо плашат душите с някакъви си вечни пламъци, когато тях студа ги убива! Топли поздрави!