Кафето без твоите устни горчи
Велка Валачева
Кафето без твоите устни горчи,
без твоето:“ Искам те!“ просто умира.
Щом в душата отново вали,
щом света e с гневни пожари.
Потърси ме в сезоните на своите мечти!
Потърси ме в стръкче от цвете!
Нека вятър жадува моите коси
Аз живея в света без въпроси!
Всеки ден светлината ме грабва на път,
всеки ден пътувам в безвремие.
Коловозите са моите минали дни,
днес се завръщам след хиляди гари!
Неприличните жестове са просто нюанс.
Малък спомен, каприз след разделите.
Догаря цигарата в твоите очи
Кафето без твоите устни нагарча!
© Галина Москова Всички права запазени