МАМА
В постелята лежи бледа старица -
малка купчинка умираща плът.
С лице, изпито като на светица,
от вечни грижи, тревоги и скръб.
Само очите ù живи проблясват
и се усмихва беззъба уста,
това за мене е най-нежната ласка -
майчината ми усмивка добра.
Вече и аз остарях, мила мамо.
Синове имам, внуци любими.
От теб искам да ми оставиш само ...