23.01.2011 г., 11:52 ч.

Мама 

  Поезия
703 0 5

     МАМА

 

В постелята лежи бледа старица -

малка купчинка умираща плът.

С лице, изпито като на светица,

от вечни грижи, тревоги и скръб.

 

Само очите ù живи проблясват

и се усмихва беззъба уста,

това за мене е най-нежната ласка -

майчината ми усмивка добра.

 

Вече и аз остарях, мила мамо.

Синове имам, внуци любими.

От теб искам да ми оставиш само

мили спомени, незабравими.

 

Твоята сила във трудни минути,

твоята вяра във идния ден.

Твоята обич и песни нечути.

Това остави ми ти, мамо, на мен.

 

Искам и аз като тебе да бъда.

Ще мога ли да постигна това?

Гледам те, в  очите ми влага напира.

Майчице! Майчице моя добра.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дарена, Таня, Елена, Николина и Запрян/ земляк /, благодаря ви на всичкиТъй се радвам, че ви има приятели ,ще се запознаеми че идвате на моята страничка.
  • Като молитва е...толкова истинско!Поздрав!
  • хубав
  • "Искам и аз като тебе да бъда.
    Ще мога ли да постигна това?
    Гледам те, в очите ми влага напира.
    Майчице! Майчице моя добра."

    Прекланям се.
  • Тъжно, мило и истинско като майчина сълза!
Предложения
: ??:??