За тебе съм мама,
която много те обича.
Къпи те внимателно,
бързо те облича.
Сутрин ти носи
вкусна закуска
и целият ден,
все след тебе тича.
Винаги те пуска
да си полудуваш.
Но ти сам се връщаш,
щом гласа ми чуеш.
Нежно целувам
всяка драскотина.
„Как си сега, синко,
нали ти отмина.”
Щом заспиваш вечер,
песничка ти пея.
И на краката си
често те люлея.
© Лиляна Стаматова Всички права запазени