7.03.2015 г., 23:09 ч.

Мамо 

  Поезия » Гражданска
801 0 6
Днес имам толкова да ти разказвам.
Завърнах се... Не питай откъде...
Аз търся сляпо майчината пазва
и искам да съм онова дете,
което гонеше безгрижно пеперуди
с целунато от слънцето лице
и всяка сутрин със любов го будеха
най-ласкавите - твоите ръце.
Детето се превърна във девойка.
И излетя... повика го светът.
В безсънни нощи, мамо, колко, колко
сълзи изплака, чакайки гласът ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Предложения
: ??:??