МАМО

Свеж полъх

на лимонова трева.

Неосъзнато

поглеждам през рамо.

Бърз шум

от развята пола.

Мамо?!

Отново се чувствам

малко дете

и искам

в тебе да се гушна,

за една минутка

само.

Обещавам ти

да съм послушна.

Да можеш

поне веднаж

да се върнеш

щом те повикам.

Задъхана от гняв

и гневна:

„Кой на детето ми

посегна?”

Какво че времето

е литнало напред.

Аз самата,

отдавна съм мама.

Живота ми без теб

не е живот.

Търсят те навред,

викам те мамо,

върни се.

Обичам те, мамо.