Разровил в сърцето тревожни бразди,
впримчен в юздите на вечна промяна,
изгарящ в пожара на стари вражди,
духът ми жадува копнежна нирвана.
Сивеят дните в дивото препускане
из дебрите сгъстени в житейската гора,
повлечен от лавини в безумно спускане,
обърквам правилата на грубата игра.
Нирваната маниакална отлита надалеч,
приела чара на неопитна невинност,
с лик ужасен, покосена като с меч,
се гърчи в ноктите на плашеща пасивност. ...