20.04.2007 г., 14:09 ч.

Маргаритка 

  Поезия
996 0 9
Обича ме!
Не ме обича!
Обича ме!
Не ме обича!

Момиче на петнадесет години
държеше маргаритка във ръка
и късаше от белите листенца,
а вятър ги отвяваше в прахта!

Какво от туй, че малко е детето,
за първи път се влюбваше така,
за първи път трепереха нозете,
в очите и струеше светлина.

Слънчев лъч погали и нослето,
лунен рог протягаше ръка,
люлка и се спусна от небето,
звездите и направиха дъга!

И пак броеше малките листенца,
повтаряше познатите слова,
любовта разпалваше сърцето,
но... маргаритката умираше така!

© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??