30.03.2008 г., 21:13 ч.

Маротворение 

  Поезия » Хумористична
708 0 6
(Пинчозно)

Баба Мара ут заранъ
зе дъ прави - да иде,
бържи фанъ тя тиганя,
чакъши я път. Турне.
С ощи някуй дъртуфели
кабърдисъли за друм,
да ни им прикърши геля,
на техния уйдиса ум.
Първу в Русе щели значи
дъ съ спрът и дъ читът.
Публикъта от зяпачи
ха дано ги издържът...
После дъртите мънистъ
кату наниз ут гердан
ши утпрашят за Силистра
рейтинг нов да дирят там.
Баба Мара, нъл е харна
пу душъ и пу пийзаж,
щялъ дъ ги води в Варнъ,
дъртите дъ видят плаж.
Грую, се съ прай на умен.
Чел у весник и ръзбрал,
щели дъ завършът в Шумен
тойзи весел пичмасал.
Баба Мара готви гозби.
С кошничкъ и със бухчи
няма тя дъ съ изложи...
Що дъ харчи куп пъри?...
Ут арабску зе поукъ
как дъ дава баш нишан.
Ши я видя значи тука
и нъ родния мегдан.
Ши я чакъм със мутикъ.
Ши я водя нъ бустан.
Няма саму дъ ми викъ...
Аз дъ думам същу знам.
Баба Мара е имблемъ.
Баба Мара е звиздъ.
Знай дъ копъ, знай и сценъ,
нямъ равнъ нъ свитъ...


© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??