Баба Марта цяла зима
много работа си има.
От снежинки бели, бели
си направи сто къдели.
Та напреде прежда-свила.
Още лани бе навила
сто кълбенца белоснежни,
като гълъбчета нежни.
Тъй че, без да се залиса,
другите тя боядиса
с багра алена, богата -
румена като зората.
И заслушана в капчука,
преждата си тя пресука.
После сръчно, без да бърза,
мартенички чудни върза.
С пълна кошница в ръката
днес забърза тя самата
към селца и към градчета,
при момичета, момчета,
при хвъркатите гадинки
и добрите животинки...
С мартенички ги дарява,
здраве, пролет обещава.
По вратлета и ръчички
люшнаха се мартенички -
алени и снежнобели,
две камбанки затрептели.
А защо това направи?
Да са живи, да са здрави,
да са бели и червени,
да са весели, засмени
и мънички, и големи.
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА, ПРИЯТЕЛИ!
© Генка Богданова Всички права запазени
Ех, тази Баба Марта, вече си отива, но ни става жал за нея!
С мартенички ги дарява,
здраве, пролет обещава.
Много ми хареса, Гени!
Приятен ден!