С цветове на пресукани нишки
на пролятата кръв и честта
Аспарух от разгромните вишки
е изпращал по птици веста.
Те са с цвят на свенливо „Не може”
в онова късче мъничка тлен
оросило моминското ложе
във съюза предбрачно скрепен.
На героите в ризите бели
с потъмняла от времето кръв;
в знамената през битки превели
свободата до онзи ден пръв.
Затова на ревери и китки
всеки път в тези мартенски дни
носим в древните символи скрити
поколения светли мечти!
© Иван Христов Всички права запазени