Щом стъпим в март, животът някак избуява...
и снеговете лесно се топят,
и светлината мигом ни сближава.
С капчуците запяват всички птици
и всичко живо търсещо трошици.
Щом стъпим в март, зеленината търси си причина,
да израсте в тревичка или превземе някоя градина.
Сред дишащата гръд на влажната земя
разпукват пъпки, разцъфват дървеса.
През мартенските дни струи извечна
светлинна вечност... докосваща, сърдечна.
И сокове със жизненост потребна ...