Аз съм машина.
Редуцирам очаквания.
Собствените си.
Изтривам ги, преди да се родят.
Аз съм майка им, но абортирам.
Те само ме натоварват
и пречат,
пък и баща им е от Ада.
Нарича се Копнеж, по фамилия - Неосъществимов.
Те ще са сираци. обречени са от самото начало
и нямам право на тях.
Затова ги избягвам.
Изпълват ме с надежди,
а после страдам.
Не ги искам.
Не мога да ги отглеждам всеотдайно,
а накрая да ме предадат.
Твърде болезнено е.
Омръзна ми да очаквам.
Безсмислено е.
Опитвам се да не изисквам...
Живея за мига.
Абстрахирам се от мислите в главата си.
А те са като рояк пчели
и ме жилят постоянно.
Раняват ме, а не умират...
Може би пък са оси. Досада.
Страх ме е да мисля,
а и не намирам смисъл...
никога не го измислям.
Разсъждавам.
Върху напразните търсения на душата.
Лутам се.
А тя е безкраен лабиринт.
Но е в плен на тялото.
На материалното...
Безсмъртна е.
Но умира всеки път,
когато я излъжат.
Истинска е.
Но понякога я фалшифицирам..
За да оцелея сред безскрупулното общество.
Маскирам я, оцветявам я в черно,
каквито са душите на останалите...
Камуфлажна ставам. Сливам се със тях.
А може би и те са част от маскарада?
Безкраен панаир на суетата.
Надявам се! Дано!
Ще е прекрасно,
ако и те са под прикритие.
Защото иначе е страшно
и ще затънем в мрак -
от злоба и лъжи.
Дебела паяжина ще
обвива без срам
човешките души.
Аз вярвам във ДОБРОТО и КРАСИВОТО.
Мечтая за живот без предразсъдъци.
А твоята мечта каква е?
© Мария Всички права запазени