Смущението лъжливо е –
прикрива някакви задръжки.
„Времето” ти също е лъжа,
истинска е само гордостта ти.
Омразата пък всъщност е любов,
тресеш се сам, изпълнен със безсилие,
за своите грешки май не си готов,
а мен раняваш с вечното мълчание…
И всичките неистински „Не знам”
със сетни сили днес проклинам!
Боли ме от гнева, и от тъгата,
но най–боли ме, че не те откривам.
Претекст ли търсиш, за да си далече,
или отдавна с друга мисъл си ме заменил?
За мен това е без значение,
щом себе си зад маската си скрил.
© Последната Всички права запазени