21.07.2013 г., 18:56 ч.

Маскарад 

  Поезия
743 0 7

От самотата винаги боли.

А близостта най-често наранява.

Макар че никога не сме били

по-истински. Освен когато мразим.

 

И въпреки абсурдния момент -

в омразата да търсиме утеха -

почерпи ли ни Дяволът с абсент -

събличаме душата като дреха.

 

Продаваме я евтино в нощта -

тъй както проститутка свойте ласки.

По-лесно се живее без душа,

на клоуна с усмихнатата маска.

 

Но свършва всеки шумен маскарад.

Тогава в огледалото на здрача

ще се усмихне клоун непознат.

И с твоите очи ще се разплаче...

 

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??