На маскен бал душата ми присъства.
Маскирани съзнания край мене се въртят.
Под маските ехидната усмивка лъсва,
неискрени очи ме стрелват и следят.
Под плътна маска трябва да се скрия.
Искреността е болест, наказуема дори.
А блясъка по бузите си ще изтрия.
Така със сигурност не ще ме изгори.
От маскения бал желая да си тръгна.
Но няма изход, няма път и няма брод.
Към себе си кога ще мога да се върна?
Защо е невъзможен всеки мъдър ход? ...