16.08.2014 г., 20:46 ч.

Маските ни 

  Поезия » Любовна
450 0 3

Маските ни

 

Колко маски имаш Ти

и щадиш ли с тях съдби,

караш ме да страдам аз

и усмихваш се тогаз.

 

Много странно е нали,

да отгатна тез злини,

да не можеш ей така,

да попариш любовта.

 

Колко маски имаш Ти,

че съсипваш и мечти,

там където съм сега,

пустота и канара...

 

Тя натискала е мен,

за да бъда в твоя плен,

да стоя и да мълча,

без да мога да гълча.

 

Колко маски имаш Ти,

туй въпросът е уви,

с тях ли мамиш и мориш,

с тях ли газиш и бедиш?

 

Колко простичко било,

като детско колело,

врът напред и врът назад

и бедата е капак...

 

Колко маски имаш Ти,

че без тях не мож нали?

Те са ти лика и прилика,

те са ти тежката мотика.

 

Да прекъсваш това, което,

може някак си да свети,

да огрява нечий път,

да показва нам мирът!...

© Вал Герх Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??