30.03.2011 г., 23:37 ч.

Мастилена любов 

  Поезия » Любовна
665 0 2

Какво да кажа – беше просто пролет

и тя подаде ми стрък светлина.

Какво да правя – беше нужен само поглед,

за да подам сърцето си с разтреперана ръка.

 

И прииска ми се да напиша

красиви думи – мастилена лъжа,

опитвайки се безпомощно да опиша

онова, което едва ли ще разбера.

 

Защото тя – разцъфнала от радост,

засмя се на мойта простота:

 - Действие – това трябва да е твойта младост,

а не да търсиш „съживител на слова”.

 

Но все пак ми подаде

и аз потънах в дива суета –

гонейки осиротяло знание.

Бял лист – това е моята душа.

 

Поне докато пиша, ще успея

да пусна за миг Самотата на свобода

и може би по-пълноценно ще живея с:

нейната химикалка – лист, мечта – тя!

© Winston Smith Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??