Буря след буря...
Това ли е живота?
Като бледи сенки
теглим си хомота.
Като бледи сенки,
без глас и без име
народа ни пленен е
в робство ще загине!
Мастилено небе –
наболяло от въпроси!
Мастилено небе –
е и моето име...
А мастилото прелива,
по листа бял се стича
и оставя диря –
иска да запиша...
История славна –
как със сетни сили
оковите железни
от себе си свалихме.
Мастилено небе –
наболяло от въпроси!
А отговорите смели
всеки сам за себе си
ги пази...
Мастилено небе –
разцепи тишината
и облаците бели,
надеждата –
на крила понася.
И златно слънце грее
ширят се житата,
чучулиги сладко пеят,
огласят синевата...
И тъй мила, свята
е за всеки свободата!
Народа се въздигна
и раните превърза,
децата се завръщат
под родната си стряха.
И тъй свята е, и мила
родината прекрасна!
До сетния си дъх!
Заклех се!
Да те пазя!
© Катя Всички права запазени