Ще ми липсваш и днес, и утре, и както вчера,
римите преплетени в куплет,
рисуват образа ти блед,
върху вестникарската тънка хартия и с любовен силует,
свличам се на леглото върху белия чаршав
в твоя плен.
Гледам страниците, страстно,
гледаш ме и ти
през редовете избледнели, и с очите твои тъмночерни,
наблюдаващи ме с изтезаващ поглед и желание за мъст,
събличат дрехите ми като падащи листа от старата липа навън.
Шепнеш ми нашето минало и моето настояще,
преплитащи се едно,
а бримките от създаващото се незнайно бъдеще се нижеха
в голямо оплетено кълбо.
Стоиш покорно,
скрит зад финални букви и с очите черни,
влажни размиваш буквите от последния абзац.
Мастилото разлято образува петна върху моята душа.
Затварям книгата в три през нощта и я прибирам в шкафа
на моята пълна душа.
© Теодор Владев Всички права запазени