Изписах думите, мастилото пресъхна,
на листа бял пред мене празнота,
а във главата ми се блъскат луди мисли
не мога вече в думи да ги подредя.
Изстина ми сърцето, музата пресъхна,
в душата празна духа самота,
ръцете ми студени късат листа
не мога вечно в думи да описвам любовта.
Живее ми се истински (не в рими)
и любовта я искам не в куплет,
и устните да шепнат някому „Любими”,
не мога все да го измислям ред по ред. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация