Матрица отново е времето
и краят на безкрайността.
Това е билетът и бремето,
началото и пропастта.
И залезът бавно угасващ е –
стрела лежи в тетива!
Внезапно и бързо порастваме...
Матрицата прави това!
Забравяш ли малкото нежност
да бъдеш отново човек?
Забравяш ли, до неизбежност?
Прераждаш се в другия век. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация