При мен дойде сама Изида,
повела още цяла свита,
а там стоеше и Темида,
готова смело да ни пита:
животът според вас прекрасен,
за всеки се разгръща като скъп,
но често пъти е ужасен
и става зъл и непосилно тъп.
Разбрах аз думите й мъдри,
съзирайки една робиня
със морно разпуснати къдри,
в банята да чисти тиня -
над ваната с изящен ръб
сапун от нея тя отмива,
привикнала е да превива гръб,
а чувства, че така не бива.
Матроната пристига властна –
прилича тя на стара фреска:
разнежена и сладострастна
с грива буйна – на прическа.
Край нея се разнася тихо звън
за представата за божество,
което ще потъне в сън
под грижите на друго същество.
© Валери Рибаров Всички права запазени