Станала рано зарана
нашата Меца-Мецана.
Бъчвичка за меда взела
и към бърдото поела.
Стигнала Меца... до дряна,
па покачи се засмяна:
"Ей, вие едрички дренки...
Ех, че сте вкусни, червенки!"
"Бъчва взех аз за медеца -
казала си наша Меца.
Ала писано ми било
да не "вкуся днеска жило."
Във хралупата се върна,
бъчвичката там обърна.
Разпиляха се на пода дренки
вкусни, едрички, червенки
като топченца - мъниста -
"Мамо, дай метлата, да почистя!"
© Мери Попинз Всички права запазени