Ако бях вода
и можех да те срещна,
до извора да слея с теб река.
Ако бях пчела
и можех да те сегна,
допряла устни в твоята снага.
Полята росни утрин
с усмивка бих огряла,
ако можех в твоите очи да усетя топлина.
И само твоите мечти,
които бих ти дала
в моето сърце би роза разцъфтяла.
В моята душа една сълза ще грейне
ще опитоми мига
ще го примами.
Като кошута ще те зърна във гора,
а ти далеч от мен избягал
нощем ще ме дириш в самота.
© Ирена Велинова Всички права запазени