МЕЧТА
О, Господи, недей така така с ирония
от необята да ме гледаш,
да осъждаш сладката агония
на очакване и надежда.
Все се страхувам да направя нещо,
робувам на правила и догми
и вълни ме обливат, все по-горещи,
а живея уж как на теб е угодно.
Знам, Мечтата е много опасна,
ключът на действието тя завърта,
но ще потече енергия - чиста, прекрасна,
сякаш от лоното на някоя църква.
И моля те, не ме поглеждай тъй печално
затова, че искам с Нея да политна,
защото, вярвай, със земната реалност
не мога просто, просто да привикна.
© Бина Влади Всички права запазени