Сърцето мое свито бясно пак тупти,
дъха ми спира за минута, дори за две
и поглъщат ме копнежи и мечти
как държа те силно в моите ръце.
Картини цветни изцяло ме завладяват,
бясно в мен бушуват като силен ураган.
Виждам как стихия между нас се разразява
буря страшна, разпенен от емоции океан.
Тъй силно до себе си те притискам
и нежни думи страстно ти шептя,
с докосвания бавни те обсипвам
и все по-силно в прегръдка те държа.
В косите ти разкошни бавно се изгубвам,
в тази прелест, чар, нежност, красота.
В чертите ти изящни все повече се влюбвам
и още по-силно сграбчвам твоята снага.
Но ето в миг избледнява моята мечта,
като разбила се в брега приливна вълна.
Цветовете ѝ изстиват, покрива ги мъгла
и сам аз оставам с моя блян, и моята тъга.
© Станчо Станчев Всички права запазени