Помня деня, когато играехме хорото.
В болка, в тревога ти бе до мен.
Ти възвърна вярата ми във доброто.
След мрачна нощ изгрява ден.
В утрин свежа галят ме лъчи.
Към мене сякаш идва светлина.
Тя идва от твоите очи.
От изток появява се зора.
Веднага забелязах твоята човечност,
чу се празничен звън.
Мечти за красота във вечност -
уви, това бе само сън.