Oбичам те, ти си моята крепост,
безценната ти усмивка прогони пепелта от моите кости.
Играя смело с пленяващите ти очи,
чардак и чадър не ги спира, докосват ме като слънчеви лъчи.
Атома бих разцепил, за да зазвъни в ушите ми меденият ти глас,
мечтая от теб да не се отказвам, нито в студ, нито в мраз.
Твоите буйни коси наблизо ли са, сърцето започва силно да тупти.
Епимено или нещо ми продумай ти, кръвта ми почва да кипи.
В Беда ли си, ще те спася.
Огън ли те обгръща - ще го потуша.
Жадуваш ли за капчица радост - ще ти дам море от любов.
Искаш ли да се скриеш - ще доведа нощта, ще изкопая ров. ...