Ах, мечта имам една,
че двамата с тебе танцуваме в дъжда.
Аз и ти, две души, две сърца,
превърнати в едно от любовта.
Мъж и жена, две тела,
свързани с целувка тук, във дъжда.
Но ето, будя се с усмивка от съня.
Теб те няма, аз съм сама.
Седя сега самотна в парка, в дъжда.
Една жена с една мечта,
Една сълза пада тихо в дъжда...
© Яна Монева Всички права запазени