Повърхностно живеем сред фалш и суета
лъжем себе си, че сме щастливи
пак с усмивка на уста.
От повърхността наднича синята вода
обляна от лъчите нежно
от жар и пламък игриви, с дивота.
Залязва, жалко, Слънцето сега,
пристъпва тежко бледата Луна-
танцува своя танц самотен
за не знам си кой ли път.
И сълзи се реят... Падащи звезди валят...
"Пожелай си нещо...!" ...