Все замислена нещо,
все копнежи са в мен.
Обградена от паважа, грешно!
Чакаща трамвай в дъждовен ден.
В дамската ми чанта
се търкаляха бонбони.
А в тях дворец!
Идваше трамвая
със зелен прозорец,
ах,позеленял гребец!
Докосване, изпепеляващо,
мечта!
Усещх как в мен шеметно
наближаваше ноща.
Прибрах се у дома си
и тихичко заспах.
Плавах с лодка – в съня си
Щастлива, че за миг си помечтах!
© Любов Никифорова Всички права запазени