Мечтите ми отново пак към теб политат,
Докосват с устни струните на моето сърце.
Рисуват светли багри по платното,
а очите срещат твоето лице.
До теб стоя, до теб -
така се виждам.
И двамата вървим по пътя тъй суров.
И няма сила, която би ни разделила,
Когато аз за всичко съм готов.
Така долитам всеки ден при тебе
и всеки ден те съзерцавам до захлас,
макар да ни разделя някакво си разстояние,
Ще идвам и отивам с “Летящия Пегас”.
И всеки път, когато ще долитам
при теб ще слагам малък, таен знак.
На него с любов ще вплитам:
ОБИЧАМ ТЕ!
ЩЕ ДОЙДА ПАК.
© Марин Донев Всички права запазени
и всеки ден те съзерцавам до захлас,
макар да ни разделя някакво си разстояние"
Много хубаво!!