27.01.2007 г., 13:15 ч.

Мечта 

  Поезия
660 0 4

Сякаш края на света настъпи за мен.

Писна ми да се крия,

да бъда това, което не съм,

а всъщност какво съм?

Животът ми малко по малко се срутва,

поглъща и най-малките неща, който обичам.

Остана ми само да мечтая.

Сякаш всичко е било сън,

отива си без да попита,

отива си без да се сбогува.

Няма нищо, само празнота.

Но вече няма да се крия.

Ще дойде и моето време да заблестя

всяка вечер мечтая да сам звездичка,

да докосна небето,

да имам това безценно усещане,

което нямат смъртните- ДА ЛЕТЯ!

Но трябва да остана тук и ще мечтая,

защото мечтите са моя живот!

© Красимира Кръстева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??