Ръцете ми - цвете са в пустиня.
Очите ми - светулки в тъмнината.
Сълзата ми - отронена бавно.
О, любов, къде си? Ела поне за малко.
Докосни нежно косите ми,
стопли с длани лицето ми.
Искам да съм като в сън,
просто ти ела и прегърни ме.
Не бързай - сподели нощта с мене.
Не бъди несправедлива -
всеки за любов е роден.
О, любов, ела поне малко да помечтая.
Нека заедно щастие открием,
да отидем там, където има рай.
Нека вечно в мен да живееш
и никога животът ми не ще има край.
© Тони Начева Всички права запазени