За щастието призрачно живея -
една усмивка топла на безкрая.
Светът предател е и мислите не смеят
да му разкрият тайната, която знаят.
Рубините на спомените греят
в сапфирено небе с червен отблясък.
Отлитат августовските ята - пилеят
следите си родени в птичи крясък.
Невидима надеждата сияе -
кубето на лъчи с изтекла давност.
От гледката главата пак се мае
сред залеза, даряващ със нетрайност... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация